ДИШАЙ, ДИШАЙ, ДИШАЙ!

 

 

Здравейте, Приятели!

През последните няколко месеца много мои пациенти, приятели и познати ме питат какви средства на физикалната медицина могат най-добре да подпомогнат борбата с COVID-19, а също и с настъпващите след оздравяване симптоми на неразположение, главоболие, слабост, намален дихателен капацитет, хормонален дисбаланс и много др., които никак не са за пренебрегване и се наблюдават при около 20% от преболедувалите.

Лично аз преболедувах инфекцията през месец август 2021 г. Срещнах се с делта щама, който е всеизвестен с вирулентността и нежеланието да си „отива“ бързо. За мой късмет и щастие нямах изразени симптоми от страна на дихателната система освен леко понижена сатурация, но за сметка на това повишената над 38°С температура ме измъчваше доста време. Като добавим и всички други съпътстващи симптоми, като мускулни болки, отпадналост, главоболие и болки в очните ябълки стигаме до въпроса какво може да се прави в този ранен остър период?

Отговорът е много прост, но за съжаление повечето от нас рядко се замислят за него и от незнание, или от страх не предприемат нищо!

А истината е в ДИХАТЕЛНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ ИЛИ ГИМНАСТИКА (както ви допада повече). Аз изпълнявах дихателните упражнения всекидневно и настоятелно и съм сигурен, че те бяха основна част от успешното ми лечение!

Когато сме здрави и волни рядко се сещаме за органите и системите чрез които съществуваме, живеем и се радваме на прекрасната даденост наречена ЖИВОТ. Появяваме се на този свят с първия си дъх и дишането ни съпътства през целия ни жизнен път. Това е най-естественият, често незабележим процес, за който не се замисляме, но от който пряко зависят здравето и самочувствието ни. Човек вдишва повече от 20 000 пъти на ден, като през белите му дробове преминават около 12 кубични метра въздух. В човешкият организъм няма второстепенни органи или системи и всички те са със специфична роля за поддържане на баланса на вътрешната ни среда или така наречената хомеостаза. Особено важни са обаче белите дробове или т. нар. дихателна система. Това е системата която невидимо, спонтанно и тихо работи, за да ни достави и абсорбира наличния във въздуха кислород, а също така да  изхвърли или отведе отпадния и ненужен за тялото въглероден диоксид. За ролята и важността на кислорода няма да навлизам в подробности, защото всеки от нас знае фундаменталната му роля за протичането на жизнените ни процеси и ролята му на съставна част на много важни химични съединения (например водата). Другата изключително важна зависимост е, че дихателната ни система е най-тясно свързана със сърдечно-съдовата система. Подобрената дихателна функция води и до по-богата на кислород кръв, а от там и до подобрен кислороден прием на тъканите.

При редовно правене на дихателни упражнени влияем непосредствено и на дихателната мускулатура, която често се използва непълноценно и е блокирана или е с намален капацитет на работа. Неправилното използване на дихателните мускули с годините води до хроничен функционален дисбаланс както на самите мускули, така и на паренхима на белите дробове, които работят непълноценно и с постоянен намален обем. Основните дихателни мускули са диафрагмата и междуребрените мускули. Също така има и някои спомагателни дихателни мускули които се намират в областта на врата, лопатките и гръбначния стълб. Стимулирането на всички тези мускули води и до подобрена подвижност в областта на гръдния кош и гръбначния стълб, особено по време и след боледуване, а също така и при хората със седящи професии и заседнал начин на живот.

 

Бавно, дълбоко, меко…..

Дихателните упражнения помагат на белите дробове да се отворят максимално, за да могат да изпълняват функциите си по-ефективно и по този начин да насищат кръвта с кислород. За физическата релаксация важна роля играят както самото дишане, така и неговото регулиране. Когато дишаме дълбоко, бавно и меко (отпуснато), белите дробове доставят кислород до клетките ни възможно най-ефективно. За това първото нещо, което трябва да знаете ако искате да дишате максимално качествено е: дишайте бавно, дълбоко и напълно отпуснато.

Упражненията които ви предлагам са за острата фаза на заболяването. Това е периодът през който се проявяват симптомите на болестта: висока температура, кашлица, тежко дишане, хрема, главоболие, болки в мускулите, слабост и др. Правенето на упражнения през тези усилни дни на острата фаза има за цел да се увеличи респираторната (дихателната) площ на белите дробове! Така, чрез увеличаване на ползваемата площ подпомагаме насищането на кръвта и тъканите с кислород, а от там и подобряването на функциите на органите и системите. Навярно много хора ще попитат: …та мен всичко ме боли, едвам се движа, не мога да си повдигна дори главата? Какви ти упражнения в това състояние? Но истината е, че всъщност ние продължаваме да ДИШАМЕ! И целта е да превърнем този естествен процес в лечебно упражнение. Просто трябва да се отпуснете, да дишате, да насочите мисълта си към това действие и да промените самия процес, за да подобрите ефикастността на дишането.

При лежащите пациенти всички упражнения се изпълняват в легнало или седнало положение, а при леко болните, които могат да се движат може да се добави и изправено положение. Най-важното нещо, което трябва да запомните, когато правите дихателни упражнения, е редовността и умереността.

Най-добре е да се изпълняват комплексите по 10 — 15 минути на всеки 2- 3часа, най-рано 30- 40 минути след хранене.

След преболедуването и оздравяването или т.нар. фаза на възстановяване също е добре да се продължи правенето на дихателни упражнения. Тогава основната цел е възвръщане на еластичността на тъканите от които е изградена дихателната система (дихателни пътища, алвеоли, плевра и др.). Тези упражнения са особено важни за хората преболедували пневмония или бронхит паралелно с вирусната инфекция. Характерното за този период е, че е добре да започне поне десетина дни след отшумяването на симптомите, а също и че фазите на вдишване и издишване са по-различни (по-дълги, с повече задържане на въздуха)

Упражнения:

1. Изходното положение е легнали по гръб, а краката са сгънати в коленете. Плавно и дълбоко вдишване през носа и бавно продължително издишване през устата със събрани зъби и произнасяне на звук „цццццц“ или „сссссс“ (може и по-шумно). Нека лицето да бъде отпуснато. И никакво напрежение в тялото и особено коремна област! Чрез това дишане се увеличава кислорода в кръвната плазма, укрепват се дихателните мускули и белите дробове започват да се разгъват повече. Също се намаля и болката в тялото. Правят се 5-10 вдишвания/издишвания по 4-6 пъти на ден.

2. Изходното положение е легнали по гръб, а краката са сгънати в коленете. Поставете върху корема си някакъв лек и малък предмет, например - салфетка (но може и малка детска количка, малка книжка и др.). При вдишване през носа се повдига салфетката нагоре т.е. се издува (издига) корема, а при издишване през устата салфетката се спуска надолу т.е. корема става плосък. При издишването е добре отново да се произнася звук „ццц“ или „ссс“! Това упражнение може да се изпълнява и без използването на предмет, а само като поставите едната ръка на корема, а другата на гърдите. При вдишване ръката, която е на корема трябва да се издига нагоре (към тавана), а другата ръка да е неподвижна. Така упражняваме т. нар. диафрагмално дишане т.е. активираме диафрагмата (основен дихателен мускул), а от там и долните лобове на белите дробове. 3-4 повторения са достатъчни.

3. Изходното положение е легнали по гръб, а краката са сгънати в коленете. Отново поставяме ръцете съответно едната на корема, а другата на гърдите. Този път обаче, ще акцентираме върху гръдното дишане! Диша се бавно и спокойно, като при вдишване вниманието е насочено към ръката, която е поставена върху гърдите. Тя трябва да се издига при вдишване и да се спуска при издишване. Правят се 3-4 повторения.

4. Изходното положение е легнали по гръб, а краката са сгънати в коленете. Отново поставяме ръцете съответно едната на корема, а другата на гърдите. Този път обаче, ще наблегнем на пълното дишане. Диша се бавно и спокойно, като при вдишване мисълта ни е насочена към двете ръце – трябва и двете да се издигат нагоре (към тавана), а при издишване и двете ръце се спускат надолу. Правят се 3-4 повторения.

5. Изходното положение е легнали по корем. Завъртаме главата наляво или надясно и я отпускаме спокойно. Дишането по корем е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО! Чрез него обдишваме задните лобове на белите дробове, които заради дългото лежане основно по гръб са блокирани и трудно работят! Отново се диша бавно и спокойно, но е добре да се спазва определен такт, например: 3 секунди вдишване, 2 секунди задържане на въздуха, 3 секунди издишване. Времетраенето на периодите на вдишване и издишване може и е желателно да се увеличава с напредването на дните – 2, 3, 4 или 5 секунди, но това зависи и от индивидуалните способности и състояние на боледуващия. Разбира се това упражнение може и да се разнообрази, като се изпълнява от изходно положение страничен лег т.е. легнали настрани. Правят се 5-7 повторения.

6. Изходното положение е седеж или тилен лег. Упражнение с надуване на балон. Това упражнение е изключително благоприятно за междуребрената дихателна мускулатура, а също така и за включването на все повече алвеоли в акта на вдишване. Правят се 4-6 повторения.

7. Изходно положение седеж с ръце на кръста. Много е важно ръцете да са поставени на кръста, защото по този начин отбременяваме (разтоварваме) горните лобове (в областта на ключиците) на белите дробове и при бавно, дълбоко и плавно вдишване и издишване именно горните отдели на дихателната система работят по-пълноценно!

Считам, че тези упражнения са напълно достатъчни особено за острия период на болестта. Разбира се има още много видове дихателни техники, но аз мисля, че по-малкото на брой, но правилни упражнения, изпълнявани редовно и съсредоточено са изпълнени с много повече лечебна сила!

Ако имате въпроси или коментари пишете!

Моля и ако желаете споделяйте статията……

Здраве и успех!